Каталог "Архитектура и строителство" Online   Каталог "Архитектура и строителство"

Начало

Фирми Справочник Статии
|

КАТАЛОГ АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО | Фирми: а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я

 | 

Каталог Архитектура и Строителство Online

Статии

  Назад

 Строителство
Строителите на часовниковата кула в Брацигово през ХІХ век поставяли цигарена хартия в сухата фуга между каменните блокове, за да наблюдават слягането на основите. Ако се скъса тънката хартия, значи строежът не е направен както трябва, а това е важно, защото градът се намира в земетръсен район. Българското строително майсторство се е формирало в сложни исторически условия, в обстановка на непрекъснато търсене на знания и доказване на таланта. Дюлгерският еснаф е бил прочут със своите сурови и точни норми на професионална етика и затова неговите регистри са пълни, почти без изключения, с достойни имена. Тези, които са дръзвали да тръгнат по тежкия път на строителния занаят, са го вървели убедено и последователно, често пъти до края на силите си, заплащайки нерядко с лишения, рискове, а понякога и с живота си, като истински българи и патриоти. Ето защо историята примерно на Никола Фичев не бива да се чете като увлекателна приказка за легендарния първомайстор Колю Фичето, а по-скоро като част от изстрадалата творческа съдба на един несъмнено талантлив народ, който е бил възпитаван през вековете да вижда във всеки строеж вградена сянката на неговия майстор. Колю Фичето започва да учи занаята едва 10-годишен при тревненски майстори зидари. Когато е вече седемнадесетгодишен, чиракува при майстори албанци от Корча, от които се научава да обработва дялания камък, за да прави вароциментов разтвор. Но строежа на мостове, църкви и камбанарии, където по-късно ще бъде неповторим и недостижим, научава при брациговски майстори, които са всъщност потомци на бежанци в западните части на Македония, завърнали се след това отново по родните места. На 23 години Колю Фичето е вече калфа, а на 36 години единодушно е признат за майстор от дюлгерския еснаф, нещо невиждано и нечувано за времето си. Тогава “уста баши” наистина е означавало “главен майстор” и понякога е била напълно достатъчна само неговата дума, защото поръчващият е знаел, че тя ще бъде изпълнена без увъртане и в срок: ”…Майстори и калфи, оброк сме дали – хана на хаджи Николай Минчев в Търново да направим за две лета. Теркя му е мъчен, ала трябва да го строиме до уречения ден и за пазарените пари. Инак язък ни за майсторлъка, язък ни за калфалъка.” …Не е трудно следователно да си обясним удивлението и възхищението на такъв задълбочен изследовател енциклопедист като Феликс Каниц, който през 1872 година вижда моста при град Бяла и успява да говори със самия Колю Фичето: “Как е било възможно мръсната, кална Янтра да бъде съоръжена с този от плътен еоцински варовик, извънредно внимателно изработен каменен мост.……….като изключим тези в Цариград, може да се нарече най-съвършената нова хидротехническа постройка в Турция и която може да прави чест на видни европейски техници…” Пак на Каниц принадлежи високата, но вярна и споделена от редица представители на цивилизования свят оценка за качествата на българските строители: “…Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако може едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балканите…?!

(01-07-2000) - Символ

 

Adv : Mailbox

 

Начало

Фирми Справочник Статии
|

© 1993-2013 Символ ООД : Всички права запазени. Полезни връзки

|

Статистика за сайта: