Каталог "Архитектура и строителство" Online   Каталог "Архитектура и строителство"

Начало

Фирми Справочник Статии
|

КАТАЛОГ АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО | Фирми: а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я

 | 

Каталог Архитектура и Строителство Online

Статии

  Назад

 Комплексна инженерингова дейност
В началото на 1879 година Учредителното събрание взема решение за изграждане на храм-паметник, който да бъде издигнат във Велико Търново. Предложението на Петко Каравелов се възприема единодушно и с въодушевление, защото току-що освободеният народ се е нуждаел от символи, които да поддържат неговата гордост и самочувствие. Но на 22 март 1879 година същото Учредително събрание избира София за главен град на Княжество България и това предопределя мястото на бъдещата най-значителна култова сграда в страната. Никой тогава не е можел да предположи, че се слага началото на истинска одисея, която продължава цели 44 години от възприемането на идеята за строителство на храм-паметника “Свети Александър Невски” до деня на освещаването на сградата. Основният камък е положен в деня на Освобождението на България – 19 февруари 1882 година (стар стил); следват бурни събития, които блокират начинанието; едва през 1898 година е одобрен проектът на руския професор архитект А. Н. Померанцев; строителството започва през 1904 година и завършва през 1912 година. Храмът е дълъг 70 метра и широк 55 метра, куполът има 18 метра в диаметър и е висок 48 метра от пода. Камбанарията с кръста е висока 53,5 метра и има 12 камбани, изработени в Тула и Москва, най-голямата има отвор 3 метра и тегло около 12 тона. Строежът струвал 5,50 милиона лева, от които почти половината дава държавата, а останалите са събрани чрез всенародна подписка. Храмът, в чиито масивни форми някои съзират очертанията на приклекнал лъв, представлява гигантска художествено-пластична задача, а като краен резултат е впечатляващ пример за синтез между архитектурата и монументално-декоративните изкуства. Проф. арх. Померанцев се е опитал да обедини две силни декоративно-пластични тенденции: българската традиционна архитектура и Италианския ренесанс. Затова и съвсем логично за изпълнението на сложната и богата декоративна окраса от камък са поканени италиански каменоделци, които сътворяват истинско богатство от колонки, корнизи, капители, розети, геометрични и растителни мотиви, фризове, ивици и прочие. Но през 1907 година италианците прекъсват работата си недоволни от заплащането. Те са съзнавали, че са незаменими в своя занаят, и това е създало тежка ситуация пред организаторите на строежа. Тогава работата е възложена на най-добрия наш майстор Георги Киселинчев, който събира и обучава млади хора в обстановка на голям ентусиазъм. Няма съмнение, че декоративното оформление на камъка и цялата облицовка е знаменит успех на младите българи каменоделци. През 1916 година храмът е преименуван на “Св. Св. Кирил и Методий”, но през 1920 година се нарича отново “Св. Александър Невски”. Освещаван е много тържествено цели три дни - на 11, 12, 13 септември 1924 година, защото е трипрестолен (триолтарен). На първия ден е осветен централният олтар, на втория ден е осветен южният олтар на името на “Св. Цар Борис I – Покръстителя”, на третия ден е осветен северният олтар – този на “Св. Св. Кирил и Методий”. На освещаването са присъствали видни гости от Руската православна църква и нашите най-високопоставени духовни лица до този момент – българските митрополити. Храм-паметникът “Св. Александър Невски” става патриаршеска църква начело с патриарх Кирил на 10 май 1953 година.

(01-07-2000) - Символ

 

Adv : Mailbox

 

Начало

Фирми Справочник Статии
|

© 1993-2013 Символ ООД : Всички права запазени. Полезни връзки

|

Статистика за сайта: